РУМЯНА БОЯНОВА: МИНИ В ТРЪН?! НЕ СМЕ СЪГЛАСНИ! НЕ СЕ ПРИМИРЯВАЙТЕ – УТРЕ МОЖЕ ДА ОСЪМНЕТЕ С МИНА ВЪВ ВАШАТА ОБЩИНА!

Ако вашите представи за силен човек са „тип бизон, облечен в черно кожено палто”, най-вероятно това момиче от Трън ще ги промени завинаги. Тя е висока горе долу метър и шейсет и тежи има-няма 45 кила. Казва се Румяна Боянова и е родом от Трънското село Ерул. Когато се срещнахме за първи път, за да направим филм за новата златна мина в Трън, никак не се чувстваше добре в светлините на прожекторите, но тя порасна много. С лекота дава интервюта без въобще да се притеснява и прави не само общинарите в Трън, но и голямата минна компания Асарел Медет на луди. А тази компания възнамерява да превърне девствената Трънска природа в лунен пейзаж.

Само да поясня за тези, които не знаят, че в последните години българските държавници раздават с бясно темпо всякакви концесии, свързани с полезни изкопаеми. Да, дами и господа, парадокса е голям: най-бедното племе в Европа живее точно върху потенциално най-голямото находище на скъпоценни метали. Може би в Европа, а може и извън нея. Така че, ако ние, българите  сме кротки и послушни, 5, 6, 10 души имат да делят в близките години една цифра пари, която моята елка на бюрото пред мен не може да подбере на екрана. И това, ако българите са кротки и послушни! Тогава тези пет шест човека ще взимат един самосвал с пари. А за народа ще оставят една държава с дълбоки кратери и стотици хвостохранилища, които още векове ще тровят реките и езерата. Една млада борберна жена от Трън обаче реши, че няма точно така да се случи. Имате ли представа, колко кураж му трябва на човек да застане срещу тези чудовищни сили и да им покаже зъби? Интервюто с Румяна Боянова е пример за това кое е най-важното за една развита държава, за това, което в България почти не съществува:  ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ. Имам честта да разговарям с една жена, която успя да организира Трънчаните и да побърка всички, които имат апетит към Трънското злато. И като гледам, тази битка ще спечели тя.

В НЯКОЛКО РЕДА

Румяна Боянова е икономист по професия. Половината от времето си прекарвам в София, а другата половина – в родния си край Трън. Тя е основният двигател на съпротивата на хората от Трън срещу опитите в района да се отвори мина за златодобив и председател на сдружение ,Трън’. 

Руми, разкажи ни за себе си.

Родом съм от Трънския край. От едно красиво и малко познато планинско село с чудното име Ерул. Селото се намира в Ерулска планина, под най-високия и връх – Големи връх. До ден днешен никой не знае с точност какво означава името на селото. Съществува легенда за ирландското племе Ерули, които преди векове са се преселили да живеят по тези земи. Наоколо е пълно с интересни места и останки от древните траки и от римско време. А природата е уникална през всички сезони, по-различна от всяко друго място в България, с богата флора и фауна, недокосната от човешка дейност и прекрасни гледки.

Разкажи ни за Трънския район, защо е толкова ценен?

Целият Трънски край е невероятен. Всяко едно от петдесетината села има своята неповторимост и уникалност и като природа и като атмосфера и забележителности. Това е районът с най-чист въздух в България и едно от местата с най-запазена природа. Но, от дълги години съществува проблем с поминъка на хората. Прави впечатление, че както на много места в България, ние не оценяваме огромното богатство, с което разполагаме. А именно земята, природата. Сякаш не умеем да използваме това съкровище по правилния начин – като се грижим за него, а и не вярваме, че по този начин то може да ни се отплати многократно. Вероятно човек осъзнава кои са истински ценните неща, едва когато ги загуби. Разбира се, не без значение тук са и липсата на стимули и подкрепа от страна на държавата, липсата на опит и страхът от неуспех, който сякаш е насаден у хората. Сега районът ни се възражда. Много хора се завръщат към корените си – уморени и отегчени от живота в големия и мръсен град. Малко по малко се раждат нови идеи, кандидатства се по Евро-програми. Развива се екологичното земеделие и животновъдство, за което Трънско има отлични  дадености. Появяват се много нови туристически проекти – и в тази сфера районът има много какво да предложи. Но наскоро хората разбраха и за заплахата, която грози нашия край. Сериозна заплаха, която го обрича рано или късно на гибел…

Кога разбрахте за мината?

Природата около Трън е една от най-чистите и запазени в страната. За този проект дочухме първо слухове, на които в началото не обърнахме внимание. Но след като  проверихме, макар и от оскъдната публична информация, която успяхме да намерим, ни стана ясно, че става дума за сериозен проблем. Започнахме да търсим информация по Закона за достъп, която институциите ни предоставяха. Ужасени бяхме от това, което прочетохме в документите! В общината бе постъпило инвестиционно намерение за добив на златно-сребърни руди с искана концесионна територия от общо 20 квадратни километра. В две различни зони – всяка една от тях от по 10 кв.км. Едната от тези зони се намира изцяло в Натура 2000 – пълна с редки и защитени видове и заема почти цялата планина Руй – емблематична за района, а другата, която включва 2 открити рудника, 2 хвостохранилища и обогатителна фабрика, които по план са разположени на по 150 – 200 метра от домовете на хората от близките села! Има план за изсичане на най-малко 1200 дка широколистни гори. Описани са и много вредни въздействия като – необратимо засягане на почвената покривка и земните недра, вредни емисии във въздуха, унищожаване на биоразнообразието на мястото като „бързо подвижните животински видове ще бъдат прогонени, а бавно подвижните – унищожени“. За проекта има издадени и 3 последователни становища на Басейнова дирекция Дунавски район (която отговаря за водните ресурси в нашия регион), според които „При реализация на инвестиционното намерение подземните и речни води ще бъдат трайно и необратимо увредени…“ и още много ужасяващи факти. Известно е също, че в района на една от териториите е съществувала в миналото малка мина, която е била периодично закривана и откривана между 60те и 90те години на миналия век – мина „Злата“. Тази мина многократно е замърсявала реките в близост – притоци на река Ерма и самата Ерма при вливането им в нея. Това често е създавало проблеми със Сръбската държава, тъй като Ерма извира от Сърбия, минава през Трънско, прави завой и отново се връща в Сърбия. За щастие поне мината е била малка по размер и само подземна, което не е позволило нанасяне на други вреди върху природата.

МНОЗИНА СА УМИРАЛИ ОТ СИЛИКОЗА И РАДИАЦИЯ

Умирали са млади работници! От силикоза (това е най-честата диагноза в смъртните актове). Силикозата е тежко и нелечимо белодробно заболяване, причинено от вдишване на прахови частици при минните дейности. Протича в рамките на 10-ина години като болният постепенно губи способността си да си поема въздух и накрая умира от задушаване. Моят пра дядо почина така. Но освен силикоза „имаше и нещо друго“ казват възрастните хора „имаше и радиация“.  

Документите, показват, че през 90-те в продължение на 4 години мината е работила като уранодобивна с експериментална цел. Намерихме и доклади за съдържанието на уран.

Това е тема табу за инвеститора, който не е включил наличието на уран в плана си. А след като откритите от нас документи станаха публични – започнаха опити ту темата да бъде неглижирана, ту да се убедят хората, че уранът няма да бъде опасен при добив в открити рудници, защото щял да се „минимизира“ ефекта му.

Това е чудовищно, какво ще представлява тази мина?

Положителни аспекти не можахме да видим. Освен спекулациите за откриване на 400 работни места за хората. За които в последствие се разбра, че в Трънско няма квалифицирана работна ръка и повечето от тези места няма да бъдат заети от местното население.

Как реагираха хората около теб?

Голяма част от хората не знаеха за проекта. Оказа се, че фирмата има информационен офис в град Трън от няколко години, който кой знае защо не е информирал населението. Да не говорим пък за жителите на най-засегнатите села…

Когато разбираха за това, хората се стъписваха, ужасяваха, ядосваха… Голяма част от тях са останали сираци или без близки хора, които са работили в бившата мина. И не са забравили трагедията.

Защо тръгна да се бориш срещу новата мина?

Просто нямаше как да остана безучастна, нима ще допуснем земите ни да се превърнат в пустиня?! Не останаха безучастни и останалите ми съграждани. Това е земята на дедите ни. Никой не иска да гледа как я изравят и смилат година след година – докато накрая хълмовете се превърнат в кратери. Не искам да ставам свидетел на агонията на прекрасната ни природа и най-красивата планина, които бавно ще изчезват пред очите ми! Също така не искам да чакам 35 години до преклонна възраст за така наречената рекултивация, която няма как да върне природата обратно и моите наследници да гледат пустиня и да си представят с тъга какво е било едно време! Как точно е изглеждал обезобразеният им роден край!

Не искам да гледам болни и агонизиращи хора – бавно, постепенно – година след година!

Какво могат да направят гражданите срещу такъв проект?

Правата на гражданите са все още твърде ограничени. Но ги има все пак. Самите граждани обаче не знаят точно какви са. Не вярват, че нещо може да зависи от тях… Истината обаче е, че ако хората се обединят около дадена кауза, нищо и никой не е в състояние да ги спре. Това трябва да го знаят всички.

 

Институциите помагат ли ви да упражнявате правата си?

Много от законите са лобистки. Направени са така, че да удовлетворяват интересите на големите инвеститори. И институциите се оказват с вързани ръце пред тези закони.

За съжаление се оказа, че дори и само мисълта за право на свободен избор на гражданите ужасно плаши институциите и фирмата-инвеститор.

ПЪРВИЯТ РЕФЕРЕНДУМ В ОБЩИНАТА СЕ САБОТИРА ЦИНИЧНО ОТ ВЛАСТТА

Имаме вече прецедент в историята на община Трън. Бе направено предложение за провеждане на местен референдум и бе гласувано с единодушие от общинския съвет още през месец март. До тук – добре! Но  идва интересното…Предложението беше обжалвано от бившият областен управител на област Перник, от фирмата-инвеститор, искаща концесията, и от забележете: Българска минно-геоложка камара и най-накрая бе спряно от настоящият областен управител поради „административни неизправности“. По настоящем имаме насрочена нова дата за местен референдум – 11.06.2017 г. Но още в първите дни след определянето на датата….. нали се досещате? Да! Отново жалба от областният управител – г-н Васил Михайлов, който няколко дни преди това публично обяви, че няма да обжалва!

В момента демократичните права на гражданите и техните свободи срещат безпрецедентен и брутален натиск от страна на собствените ни управници. Тези, които избираме с гласа си и издържаме чрез данъците, които плащаме.

Разкажи ни за законите за проучвания и добив на полезни изкопаеми. Бях чувал нещо от сорта, че ако някой сам плаща за проучванията и те излязат положителни – държавата няма как да им откаже концесия – така ли е?

Общо взето е така… Има законова процедура през която се минава пътят от проучването до разрешението за концесия. В повечето случаи за да се даде такова разрешение се прави т. нар. ОВОС (Оценка на въздействие върху околната среда). Работата е там, обаче, че експертите, които правят докладите за тези оценки се наемат и им се заплаща от фирмите – инвеститори. Това е регламентирано от закона, но внася дълбоко съмнение относно обективността и непорочността на тези оценки.

Моля те, разкажи за целия процес на протести, агитиране, търсене на съмишленици. Как се работи с партньорите? За готовността на хората да се борят с теб на равно…. разкажи за човешката история на такова експлозивно събитие в район като Трънското.

Все още съществува недоверие. Недоверие в собствените сили и човешки права, правата на свободния гражданин да решава сам бъдещето си. Дълбоко нагнетявана през годините мисъл, че от „обикновения човек“ нищо не зависи, че всичко се решава „отгоре“ и хората нямат право на глас.

Но от друга страна Трънчани са умни и корави хора и успяват да преборят и тези предразсъдъци.

А медиите, помогнаха ли ви?

Различно е и с медиите. Повечето са добре настроени към нас, защото разбират проблема. Появяват се, разбира се и такива, които имат интерес да изопачават фактите…

Как виждаш шансовете на мината да бъде реализирана и ако се случи какви ще са последствията?

Единственият шанс да се запази общината е да няма минен добив. Другата алтернатива е превръщането и в голяма индустриална зона, която ще остане пуста завинаги след предвидената 35 годишна експлоатация – с извадени и изнесени подземни богатства и съсипани природни ресурси. Които са истинското, значимото и непреходното богатство на този чист край. А природните ресурси са много и с огромен потенциал.

Трябва още работа докато хората напълно осъзнаят, че колкото повече се грижат за природата си – толкова по-добре ще им се отплаща тя – и със здраве и с финансово благополучие при правилно използване на „надземното богатство“, което имаме.

В нашите предишни разговори си ми разказвала за плановете на държавата да даде на концесии десетки, ако не стотици нови мини най – вече за злато и цветни метали. Всички сме чували, че в България има много земни бoгатства. Така ли е?

ЗАКОНИТЕ УЛЕСНЯВАТ КОНЦЕСИОНЕРИТЕ

Не зная дали са много или малко, според световните стандарти. Според мен, истината е, че огромният интерес от добиване на подземни богатства в България идва поради няколко причини. Първата е пренебрежимо ниската концесионна такса, която плащат фирмите-концесионери за добива си. Втората е това, че в нашата страна е много лесно да получиш разрешение за концесия поради ред причини – удобно за концесионерите законодателство, слаб контрол на замърсяванията на околната среда, по закон не се предвижда допитване до местните общности, липсва единен стандарт за технологиите на добив и т.н. Поради тези причини страната ни е привлекателна хапка за подобни бизнеси, а не толкова заради големи залежи.

Руми, моля те разкажи на колко места приблизително има вече одобрени проекти за проучване за концесии, какви са и какви са тези фирми.

На страницата на Министерство на енергетиката са публикувани две карти, свързани с добива на подземни богатства. Едната е карта на местата с одобрени вече концесии (виж тук), а другата на тези, на които се извършва търсене и проучване (виж тук). Самото търсене и проучване представлява старт на процедурата по придобиване на концесия и в повечето от случаите след като бъде проведено се стига финално до концесия и добив. От тези публично достъпни карти е видно колко голяма е потенциалната територия, определена до този момент за добив. И непрекъснато се появяват все повече нови инвестиционни предложения и искания за разширяване на старите производства.

Не ви ли се струва, че ако това продължава по същият начин много скоро хубавата ни страна ще се превърне в една огромна мина? А пък тези мини ще имат чудовищно влияние върху околната среда и хората. Би ли обяснила как по принцип се развива процедурата по създаване и експлоатация на една мина?

Обикновено концесиите се дават за дълъг период от време – 20-30 години. След което концесионерът лесно придобива право за нови проучвания и разширяване на територията. Въпросът за просперитета на населените места, които са в близост е спорен. В замяна на това, че един не голям брой хора намират работа в мините, се губи най-ценният и дълготраен ресурс на тези места – природното им богатство. Т. е. на практика устойчивото развитие и здравето на бъдещите поколения. След като приключи един добивен проект в повечето случаи оставя след себе си съсипана природа, която не може да се използва за нищо и не може да се възстанови стотици години напред. Няма ги вече и работните места, тъй като проектът е приключил и тези населени места се обезлюдяват. Самите работници в тези индустрии и живеещите в близост хора и техните поколения страдат от повишена заболеваемост от неизлечими заболявания. В същото време общината и държавата получават незначителни суми в замяна на опустошената си природа и изнесените подземни богатства. Например  концесиите за злато се издават съгласно Закона за подземните богатства. В него е предвидено концесиите да се дават срещу ограничена концесионна такса, която може да е от 1,5% до 5% и се изчислява  по данни на инвеститора, в зависимост от реализираният добив на годишна база.

На всеки 100 лв., които концесионерът е получил от добива, отиват 1,5 до 5 лв. общо за държавата и общината, разделени по равно между двете. В нито един от досега сключените концесионни договори  не е записан концесионна такса, по-висока от 1,5%. Дори има и изключения с такса от 0,75% за райони с висока безработица!

 

Повече за борбата в Трън можете да видите в документалния филм ‘The final blow for Bulgaria – mining concessions‘.

 

 

Източник: svobodni.bg

Споделете тази статия

Улицата

Улицата

0 коментара

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можеш да използваш следните тагове :

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong> 

О неразумни

Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и вземате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали.

Допълнителна информация