Проф. Уфе Йостергард: Как да обединим Европа, когато минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания

Различията между Западна и Източна Европа са огромни. Ще ви дам само един пример минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания. На Европейския съюз не му достига воля, за да преодолее националните различия и да използва сила. Днешното състояние на ЕС може да бъде сравнено с един дълъг махмурлук. Това се казва в анализ на проф. Уфе Йостергард, който е историк и почетен професор на Копенхагенското бизнес училище. Той е публикуван във водещия датски вестник „Berlingske”.

Ученият се занимава професионално с европейския проект и в момента пише книгата „Необединените щати Европа“. По-рано проф. Йостергард, който се определя като суперевропеец, беше опиянен от европейския дух и предвиждаше, че националната идентичност на страните-членки на ЕС непременно ще се омеси в една обща. Изборите във Франция показаха огромната подкрепа, която получи пламенната противничка на ЕС Марин льо Пен. Това още веднъж показа, че прогнозата на проф. Йостергард е само мечта. Агенция БГНЕС публикува пълния текст на анализа на проф. Йостергард по сайта ИноСми:

„Обожавам Европа и се чувствам европеец, но трябва да призная напълно очевидното, че много европейци мислят по друг начин. Самият факт, че няма една обща европейска идентичност затруднява търсенето на общо решение на проблемите и кризите. Вместо това възникват конфликти. Ние изпитахме четири различни кризи.

Първата е кризата на еврото, която в определена степен се породи от само себе си. След това дойде миграционната криза, която се превърна в отражение на слабостта на ЕС. Към това трябва да добавим Русия на Путин и САЩ на Тръмп, които загубиха интерес да сътрудничат с европейския проект. Последната е свързана с Брекзит и сбогуването с Великобритания, на която ЕС, като цяло, се държеше.

Когато избирателите биват питани за ЕС, те всеки път отговарят с „не“. Това може да се обясни по няколко причини. Първоначално в ЕС ставаше дума за въглищата, стоманата и сътрудничеството в такива на пръв поглед невинни области, като свободната търговия, но всичко се разпространи и в други сфери.

Свободното движение на работна ръка се оказа изключително революционен принцип. Първоначално се смяташе, че това ще засегне мъжете на възраст между 20-40 години, но след това бяха включени и жените, появиха се семействата, появиха се безработните, а това доведе до това, че нелегалните мигранти се сдобиха със социални права. Избухнаха сблъсъци с населението, които станаха все по-големи националисти. А регулирането на всичко от ЕС се усеща като загуба на суверенитет.

Вместо това много европейци чувстват, че сътрудничеството се е осъществявало не в тези области, в които е трябвало: много внимание се отделя на дребните неща, а за важните – малко. Датското общество беше едновременно заинтригувано и объркано, когато миналата година заявих, че отговорът на ЕС на мигрантската криза трябва да бъде охраната на външните граници с помощта на „желязна завеса“, четири реда телени огради, прожектори и граничари. И днес съм убеден, че тези мерки са необходими.

След като започнахме да си сътрудничим в рамките на Шенгенската зона защитата на външните граници, ЕС беше оставен на такива относително слаби държави като Гърция и Италия. Големият проблем на ЕС беше в това, че ЕС говореше от името на държава, каквато не беше. И тук напълно разбирам избирателите и се отнасям с голямо уважение към техния избор. Те прекрасно разбират фалша, министър-председателите на европейските страни твърдят, че имат план, макар че много добре знаят, че представят желаното за истина.

За мен като еврооптимист беше истински шок да осъзная колко големи в действителност са различията между обществата в Западна и Източна Европа. Ще ви дам само един пример: минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания. И че почти 50 години комунизъм намериха отражение в скептичното отношение към западната либерална демокрация, което наблюдаваме в Унгария и Полша.

Наивността беше велика. Не успяхме да създадем истинска европейска общественост. Ние наблюдаваме всеки път, когато премиерите на страните провеждат заседания в Европейския съвет как всеки от тях след тяхното приключване се обръща към собствената си национална общественост и казва, че е успял да спечели победа над своите колеги от Евросъюза?!

Все пак смятам, че в един прекрасен ден Европа ще има обща идентичност, но тя ще се появи в резултат на слабост. Тя ще възникне, когато Европа окончателно загуби своето място в света, а ние ще изпълняваме национални танци пред китайските туристи. За целта ще ни се наложи да си облечем националните костюми, а изследванията показват, че няма нищо по-общо от националните танци и костюми.

Епохата на европейско величие е започнала през 1492 г. и е приключила през 1945 година. Европейският съюз я удължава изкуствено. Тази епоха отива към края си. Икономическата сила не е подкрепена от политическа. ЕС е „най-силната икономика в света“, но ние ставаме все по-малко от днешните 500 милиона души, докато другите стават все по-големи. Така можем да си живеем добре. Италианците претърпяха поражение в Европа след 1492 г., но откриха това след няколко века. Те продължаваха да се веселят на Венецианския карнавал. Въобще не е задължително, че това ще е лош живот, просто ще ни е много трудно да диктуваме моралните стандарти в света. С това можем да се справим само, ако имаме сила“.

 

 

Споделете тази статия

Улицата

Улицата

0 коментара

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можеш да използваш следните тагове :

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong> 

О неразумни

Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и вземате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали.

Допълнителна информация