Галерия "Структура" - ново пространство за съвременно изкуство в София

Откриващата изложба “Форми на съвместно съществуване”е разговор за личното и общото, за близкото и далечното

Ново пространство за съвременно изкуство се открива в София на 19-ти декември – галерия “Структура”. Разположено в сърцето на града (до Централна поща), едно неочаквано архитектурно съкровище от 1936 г. е внимателно възстановено, за да бъде върнато на хората под формата на модерно място. Отношението към традицията, съчетано с усет към новото, ще превърнат локацията в притегателен център за всички, които искат да усетят съвременните пулсации на времето.

Ръководена от изкуствоведа и куратор д-р Мария Василева, галерия “Структура” ще представя най-новото от областта на визуалните изкуства.

Откриващата изложба на галерия „Структура“ “Форми на съвместно съществуване”е разговор за личното и общото, за близкото и далечното, и за онази толкова естествена, но и толкова непостижима съвместимост, която определя съществуването ни във всеки един момент.

Изложбата се занимава с радостите и тревогите на съвременния човек: от скритите аспекти на майчинството в рисунките на Севда Шкутова и Боряна Росса до мрачната космическа утопия в живописта на Красимир Терзиев. Изследването преминава през изхвърлените на боклука персоналии в асамблажа на Светлана Мирчева, “портретите” на взаимно отблъскващи се обекти в снимките на Гаини Нурсапина, опита за опознаване на себе си или идентифициране с другия в работите на Викенти Комитски, Оливия Михалтиану, Михаил Новаков и Стефка Георгиева. Оръжията като съвършен господар в естетизираните фотоси на Валентин Стефанов или като “невинна” детска играчка в рисунките на Нина Ковачева преливат в активна форма на насилие във видео пърформанса на Марияна Василева. Макар и без звук, крясък се чува от рисунката на Надежда Олег Ляхова, триптиха на HR-Stamenov и розовото неоново послание “I Am Safe” на Калин Серапионов, станало популярно през последните години на тероризъм и интернет доминанта.

Конкретна историческа съпоставка служи за изходна точка в произведението на Марсел Оденбах – днешни мигранти наблюдават крушението на европейските колонизатори, пресъздадено в картината на Жерико “Салът на Медуза”. Борис Делчев работи директно с историята и нейните артефакти. Бора Петкова
търси себе си в анонимността на големия град, а Игор Ешкиня дава лице на анонимния обект.

Това, което не можем да видим, трябва да прозрем – в черните скулптури на Бистра Льошевалие или през плътно спуснатия бретон в живописта на Станимир Генов.

Споделете тази статия

Улицата

Улицата

0 коментара

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можеш да използваш следните тагове :

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong> 

О неразумни

Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и вземате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали.

Допълнителна информация