Бяха я взели за касичка,
някои даже – за банкомат…
Похапваха на нейната масичка
и ги плашеше целия свят.
И оживели, на глутници,
по човешки й имаха зъб,
(а всичките бяха пътници –
накатерени на нейния гръб).
Но жената е сложно нещо –
сто тояги ще изтърпи, ще ги слуша –
кой какво плещи,
ще ги обича и ще мълчи,
ще помага, ще дава сили,
ще защитава и ще пълзи,
ще позволи да са я убили
с най-отровните си стрели…
А после тихичко ще възкръсне,
без спомен за нищо тук
и за всички ще бъде късно –
понеже тя вече е някой друг.
Димана
(Visited 4 times, 1 visits today)
Етикети:литература, поезия Last modified: май 22, 2020
