Written by 4:32 pm Без цензура, навън

ТРАНСФОРМАЦИЯ

Бяха я взели за касичка,

някои даже – за банкомат…

Похапваха на нейната масичка

и ги плашеше целия свят.

И оживели, на глутници,

по човешки й имаха зъб,

(а всичките бяха пътници –

накатерени на нейния гръб).

Но жената е сложно нещо –

сто тояги ще изтърпи, ще ги слуша –

кой какво плещи,

ще ги обича и ще мълчи,

ще помага, ще дава сили,

ще защитава и ще пълзи,

ще позволи да са я убили

с най-отровните си стрели…

А после тихичко ще възкръсне,

без спомен за нищо тук

и за всички ще бъде късно –

понеже тя вече е някой друг.

 

Димана

(Visited 4 times, 1 visits today)
Етикети:, Last modified: май 22, 2020
Close