Written by 1:44 pm Арт, навън, Топ

ПРОЦЕДУРА ПО ЗАБРАВЯНЕ НА ЧОВЕК

Дали забравянето е винаги свързано с любов?
Има ли по-важно от обичането?
Има ли разкази, които носят нежността на поезията, все пак не губят нишка с реалността и провокират да поемем по пътеки, незнайни преди това?
Ние ли сме забравени от бога или той е забравен от нас?

„ПРОЦЕДУРА ПО ЗАБРАВЯНЕ НА ЧОВЕК”

Каква е процедурата за забравяне на човек?

Всеки има своя рецепта по този въпрос, но на вниманието Ви представяме отговора на Антония Атанасова и нейната проверена рецепта – втората й книга „Процедурата по забравяне на човек” на издателство Scribens. Редактор е Георги Гаврилов, а прекрасното художествено оформление е дело на Антонина Георгиева.

На 3 декември от 19 часа творбата ще бъде представена в Dada Cultural Bar

След абсолютния успех на първия си роман “Моно” (отдавна с изчерпана наличност, с номинация за дебют в класацията за най-добри книги за 2017г. на Национален център за книгата), Антония Атанасова много добре се справя със синдрома “втори албум” и предлага на читателите си един прекрасен сборник, в който всеки ще може да открие себе си. Защото именно “да откриеш себе си е процедурата за забравяне на човек” – да се познаеш някъде на страниците на книга, изпълнена с музика, да усетиш мелодията на една плейлиста, която ще добавиш в любимите си… Почти на всяка страница ще откривате имена като The Cure, Alice In Chains, Tool, Editors и още много, които ще Ви помогнат да се потопите в думите като в петолиние.

ЗА АВТОРА:

Антония Атанасова е родена в Свищов. Живее и преподава английски език в Перник. Автор е на романа “Моно” (2016 г). Пише за електронни списания. Носител е на редица награди за поезия и проза. Сборникът “Процедурата по забравяне на човек” е втората й книга.

ТЯ: “Аз съм Антония. Пиша, чувам музика непрестанно, търся, намирам, събирам ценни моменти и хубави хора в сърцето си”.

ПРОФ. БОЯН БИОЛЧЕВ ЗА АВТОРА:

“Ако някой ми прочете, без да споменава името на автора, няколко изречения от текст на Антония Атанасова, още на второто вече ще знам кой го е писал. И неочакваните преноси на словото, и звънките сравнения, и нежната поезия в категорично реалистичната визуалност, и автентичният авторски слог с характерната подтекстова подплатеност. И най-важното – ненатрапчивата любов към човека във всичките му трогателно смешни усилия да излъже времето, без да може да излъже себе си”.

(Visited 15 times, 1 visits today)
Етикети:, , , Last modified: май 22, 2020
Close